30 дни с един чифт чорапи

ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги. ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре. ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям. ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям. ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява. ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек. ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна....?!?!? ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо. ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга. ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят! ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо? ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи. ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях. ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка... ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо. ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока. ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно ... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде. ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера. ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха...странно вечра ги полях. ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно. ден 21: Хлебарките напуснаха блока...такова изселение не бях виждал. ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от обгазяване....горкия сигурно е имало писмо бомба със задушлив газ. ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха. ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде. ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се. ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф...... ден 27: ....... ден 28: ....... ден 29: ....... ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.